Във взривоопасна атмосфера е изключително важно да се разберат начините на горене на горимите газове. Те включват горене при постоянно налягане, горене при постоянен обем, дефлаграция и детонация.
1. Горене при постоянно налягане:
Този режим се проявява в открити пространства, където продуктите от горенето могат да се разпръснат, като се поддържа равновесие с налягането на околната среда. Това е стабилен процес, свободен от вълни на налягането, характеризиращ се със специфична скорост на горене, която зависи от подаването на гориво и скоростта на реакциите.
2. Експлозия с постоянен обем:
Това идеално горене, което се случва в твърд контейнер, често започва локално и се разпространява. При такъв сценарий параметрите на взрива се различават, което налага използването на подход с постоянен обем. Обикновено налягането на взрива може да бъде 7-9 пъти по-високо от първоначалното налягане за смеси от въглеводороден газ и въздух.
3. Дефлаграция:
Представлява постепенно ускоряване на пламъка поради ограничаване или смущение, което води до вълна на налягането. Вълната на налягането и фронтът на пламъка се движат дозвуково, което се различава от горенето при постоянно налягане. Това е често срещано явление при промишлени експлозии, като често се наблюдава сложна вълнова и зонална структура.
4. Детонация:
Най-интензивната форма на газова експлозия, характеризираща се със свръхзвукова реактивна ударна вълна. При смеси от въглеводороден газ и въздух скоростта и налягането на детонация могат да бъдат значително високи.
Разбирането на тези режими е от съществено значение за предотвратяване на експлозии. Дефлаграцията, по-специално, може да отслабне или да се засили до детонация при определени условия, така че намаляването на факторите, които могат да ускорят разпространението на пламъка, е от решаващо значение.