Когато нивата на метан надвишат горния праг на експлозия или паднат под долната граница, горенето е слабо поради липса на метан или кислород. В границите на взривоопасността обаче съотношението между метан и кислород е оптимално за горене, което предизвиква силен пламък.
Ако в този момент химическата реакция се извършва в ограничена зона и изисква значително отделяне на топлина, получените газове бързо се разширяват, което завършва с експлозия.